Изтрай до края — Библейско изследване с номерата на Стронг

(Моите лични мисли — забележете колко често се появява думата ЕЖЕДНЕВНО. Те постоянстваха ежедневно. Трошаха хляб от къща на къща. Насърчаваха се едни други ежедневно. Това не е религия от един час в неделя и един час в средата на седмицата — едно място, стоплено два пъти, а остатъкът от живота — свой собствен. Първата църква живееше това всеки ден, заедно, и Господ прибавяше към тях ежедневно тези, които се спасяваха. Вяра, оставена настрана до следващото събрание, е вяра, която се втвърдява чрез измамата на греха. Той не иска посещение. Той иска живот.)

(Моите лични мисли — забележете какво прави Господ с хладките. Не само студените, но и хладките — онзи, който има точно колкото религия, за да бъде удобно, а не достатъчно, за да бъде жив — него Той ще изплюе от устата Си. Да останеш свързан с Него не е да се държиш на конец, топъл в неделя и студен през цялата седмица. Това е да гориш. По-добре горещ, казва Той, или дори студен, отколкото това средно нещо, което Му е отвратително. Остани в Него и нека Той те пази да гориш докрай.)

(Моите лични размисли — младенец в Христос може да посегне към пламъка дори след като Отецът е казал не. Това е препъването на дете, което все още се учи, и Отецът го знае. Порасналият син или дъщеря би трябвало да знаят по-добре. Но ето милостта в това: дори когато съгрешим, не сме захвърлени. Имаме Застъпник — Иисус Христос праведния — който винаги е жив и винаги говори на Отеца от наше име. Затова ставаме отново. Праведният пада седем пъти и отново става. Изпитваме себе си, изповядваме какво сме сторили, обръщаме се от него и се връщаме към делото на нашия Отец, оставяйки миналото зад гърба си — защото Бог вече е отдалечил греховете ни, колкото далеч е изтокът от запада, и не ги помни вече. Но не превръщайте тази милост в извинение. Езекиил дава другата страна: праведник, който се отвръща от правдата си и умира в греха си, няма да бъде спасен от правдата, която някога е имал. Петър показва същата картина в Новия завет, и цитира стара поговорка, за да го стори: куче, което се връща към бълвоча си, измита свиня, която се връща в калта — някой, който е избягал от нечистотата на света чрез познаването на Господа, а после се е обърнал обратно към нея, по-зле накрая, отколкото в началото. А Иисус казва на онези, които вършеха зло в Неговото име: „Никога не съм ви познавал.“ Сега дръжте и двете остриета на този меч и не притъпявайте нито едно от тях. Господ казва, че никой не може да грабне Неговите овце от ръката Му — никакъв враг, никаква сила, никакъв човек. Тази сигурност е реална, и това е Неговата хватка, която държи, не нашата. Но погледнете как Той описва тези овце: те чуват гласа Му и Го следват. Словото никога не показва овца, изтръгната от ръката Му; то показва измития да се обръща и да върви обратно в калта, по своя воля. Писанието държи и двете неща — ръката, която не може да бъде отворена насила, и предупреждението да не се отвръщаме — и не ги стопява в една лесна формула, затова и ние няма да го направим. Не се отчайвайте, когато паднете: Застъпникът е реален, и пътят към дома е отворен. Не предполагайте, че можете да се обръщате назад свободно: предупреждението също е реално. Падайте, но ставайте. Ставайте и издръжте докрай.)

(Мои лични мисли — отбележи добре: ако това, в което вярваме, не съответства на онова, което проповядваха посланиците, тогава НИЕ грешим, не те. Те Го видяха, и Го чуха, и бяха изпратени от Него. Който слуша Бога, слуша тях. Да поставиш учител над апостолите означава да слушаш духа на заблудата.)

(Мои лични мисли — още в дните на самите апостоли имаше хора, които се вмъкваха и изопачаваха учението. Колко повече в нашето собствено време, когато толкова много от онова, което се учи, е ново, няма корен в старото слово и не се борави правилно с него. Нещо не е истинно само защото много хора вярват в него, нито защото е старо в устата на хората. То е истинно само ако съгласува с това, което пратениците предадоха.)

(Моите лични мисли — и точно това е този час: хора, които не търпят здраво учение, а си насъбират учители според тълпата — колкото са нужни, за да задоволят сърбежа на ушите им, и да им говорят това, което искат да чуят. Човек може да си построи цяла къща от учители, всеки от които е съгласен с него, и всеки от които греши. Истината никога не е била доказвана от мнозинство, никога не е ставала истинна от броя на онези, които вярват в нея, и никога не се е прекланяла, за да угоди на ухото. Отвърни се от истината, и си отвърнат — както казва словото — към басни.)

(Моите лични мисли — ние не сме свободни да избираме измежду Божиите думи, като запазваме лесните и изоставяме трудните. Човек живее чрез ВСЯКА дума. Да добавиш към нея или да отнемеш от нея, означава да бъдеш намерен лъжец пред Бога, който я е изговорил.)

(Моите лични мисли — ето камъка, върху който мнозина изграждат целия си довод: умиращият крадец бил спасен, казват те, а той никога не бил кръстен; следователно кръщението не е необходимо. Нека сега претеглим това в светлината на словото и да видим на какво всъщност се крепи то.)

(Моите лични мисли — сега претеглете крадеца в тази светлина. Словото никъде не казва, че той не е бил кръстен. Това е нещо, което хората приемат за даденост, и после градят цяло учение върху собствената си догадка. Но чуйте какво КАЗВА словото: Ерусалим, и цяла Юдея, и цялата околност на Йордан излизаха и се кръщаваха, изповядвайки греховете си. Обикновените хора и бирниците се кръщаваха. Блудниците повярваха. Само фарисеите и законниците отказаха и не се кръстиха. Крадецът не беше фарисей — той беше от народа, престъпник, точно от онези, които се стичаха към кръщението на Йоан за покаяние. И на кръста той направи именно това, за което служи кръщението: изповяда греха си — ние получаваме заслуженото за делата си. Прибавете към това факта, че самите ученици на Господа кръщаваха дори повече хора от Йоан, из цялата тази земя, в продължение на повече от три години. Така че истината е противоположна на извинението: словото не ни води до крадец, който никога не е бил кръстен, а до такъв, който почти сигурно БЕШЕ кръстен заедно с останалите. Онези, които се облягат на него, са се облегнали на човек, който вече беше умит.)

(Моите лични мисли — и да предположим най-лошото, че той никога не е бил кръстен: дори тогава той не е правило за тебе. Той умря преди новият завет да влезе в сила. Едно завещание няма сила, докато оставителят му е още жив, а ГОСПОД още не беше умрял. И така разбойникът беше приет по начина, по който хората са били приемани в старите дни, преди вратата на този нов завет да е била отворена. И той беше прикован на кръст, ръка и крак, и не можеше да слезе, за да се кръсти. Бог изисква покорство от човека в онова, което той е способен да извърши. Онова, което умиращият човек НЕ МОЖЕШЕ да направи, не е извинение за живия човек, който МОЖЕ. Ти не си прикован на кръст; ти можеш да се покориш.)

(Моите лични мисли — така че цялото извинение виси на предположение, което словото никога не изрича. То стои против ясните доказателства, които словото наистина дава. Това е дом, построен на пясък, и падението му ще бъде голямо. Но заповедта стои на камъка, и тя не се е поместила: покайте се, и се покръствайте, всеки от вас.)

(Моите лични мисли — но чуй и това с почитание, а не с небрежното предположение, че вече разбираш всичко. Много са предполагали и са грешили. А ние, които ти носим тези думи, не претендираме, че знаем всичко. Ние все още сме ученици и сме готови да бъдем поправени от словото и от онези, които бяха изпратени. Но не смеем да променяме онова, което пратениците ясно казаха. Затова изследвай го сам: ако сме грешили, нека словото ни поправи. Но внимавай да не бъдеш подведен, слушайки гласовете на хората повече от гласа на апостолите на Агнеца. Разглеждаме именно този въпрос с такива подробности като един пример за това как все пак можеш да вярваш в нещо, дори когато на пръв поглед Библията изглежда, че силно настоява за обратното. Трябва правилно да разделяме словото: не можем да добавяме към него и не можем да отнемаме от него.)